вторник, 25 февруари 2014 г.

Лесна закуска с тесто от вечерта


Споровете по въпроса със закуската ще са вечни.Всяко стомахче си иска своето.Нагласите на хората са различни.Теориите за нуждата от сутрешно хранене са противоречиви.В крайна сметка всеки има право сам да избере и посегне към това, което му е нужно.
Лично аз ставам много рано и няколко часа не мога да приемам истинска храна.Плодовете до обяд са ми достатъчни.
През почивните дни по традиция приготвям закуска, но тя е доста късна и не обядваме.В следобедните часове се подкрепяме с плодове и "оцеляваме" до ранната вечеря.
Уличните мекици на Танита са ни от любимите.С времето замесването на тесто от вечерта ми стана навик, а на другия ден само решавам каква да е закуската.За да избегна пърженето ,правя пърленки, гюзлеми,тутманичета, кифлички, пици.....

Ето как аз правя тестото:
Вземам една тенджера и слагам вътре
-1пак.суха мая
-1ч.л.сол
-2ч.л.захар
-2с.л.олио
-1ч.л.оцет/лимонов сок/
-2с.л. кисело мляко
Затоплям леко 1/2 литър вода и прибавям към останалите продукти в тенджерата.Започвам да бъркам с дървена бъркалка и да прибавям брашно.Чашка по чашка.......докато тестото стане гъсто и започне да се събира на топка около бъркалката.Когато бъркането стане невъзможно,захлупвам тенджерата добре и прибирам в хладилника.Никога не меря брашното.Тестото само подсказва, че повече не му е нужно.Никакво месене на плота!!!
На сутринта тенджерата е пълна с шупнало лепкаво тесто.Няма страшно!Намазвам работния плот с олио, изсипвам тестото и с намазнени ръце оформям желаната закуска.
В случая съм предпочела  тези симпатични тутманичета .
За целта откъсвам от тестото, разплесквам в/у плота, слагам плънка от яйце и сирене и завивам на руло.Режа" розички" и подреждам в/у хартия за печене в панички за супа/от по- големичките/.Мазнината , с която мажа плота и ръцете си е достатъчна.Може да е само олио,или разтопено масло и олио.Тестото след оформяне много бързо бухва отново.
Тутманичетата се пекат в загрята на 180 градуса фурна.След изваждане от фурната леко се намазват с масло.
От тази доза се получава доста тесто.Остатъкът си чака в хладилника и после се превръща в нещо друго.




Знам , че това не е рецепта.Липсва точност и прецизност на представянето, но със сигурност ще е полезна за някого.



Ще ми се да кажа "До скоро, приятели", но не желая да ви подвеждам.Няма да се насилвам и  превръщам "скарването" ми с фотоапарата в трагедия.Съжалявам само, че доста точни попадения няма да имат шанс и ще ги забравя.Здраве да е!
Остава ми удоволствието от ежедневния контакт с постиженията на другите блогъри и членовете на кулинарни групи.
Успех на всички и много пролетно вдъхновение!