Торта "Сбогом, ваканция"

 Рожденият ден на Еличка съвпада с края на ваканцията.Никой няма търпение до офицялното парти с бутикова торта, балони, много гости и веселба.Решаваме да си направим празнично матине в тесен кръг.Тесен , тесен, все пак три деца и тяхната Мери Попинз са си една прилична компания.Предишния ден избистряме концепцията за торта според наличните продукти, импровизираме  с украсата и готово.Имаме си предварително парти с торта, песни , танци и смях.....само за нас четиримата.Насладихме се на последния ваканционен ден по един подобаващ начин и казахме "Сбогом , ваканция!Здравей , нова учебна годино!"


1ч.ч.=200ml
За блата:
-5 яйца/ бяха сравнително малки/
-1ч.ч. захар
-3с.л. гореща вода
-3с.л.олио
-1ч.ч. брашно
-кората на 1 био лимон
-1ч.л. ванилов екстракт
-1/2 пакетче бакпулвер
-щипка сол
Белтъците се разбиват със солта , докато започнат да се задържат на бъркалката.На няколко порции се добавя захарта и разбиването продължава още няколко минути.Следват един по един жълтъците и горещата вода , която спомага за по- бързото разтваряне на захарта.Степента на миксера се намалява и се добавя олиото, ванилията, лимоновата кора и пресятото с бакпулвера брашно.Блатът се пече във форма с диаметър 26 см в предварително загрята фурна/180 градуса/.Охлажда се в/у решетка и се разрязва хоризонтално с помощта на конец.Добре е двете получени половинки да са еднакви, а не като при мен.

За сиропиране:
-2ч.л. захар
-1ч.ч. прясно мляко
Захарта се карамелизира, добавя се топлото мляко/ако е студено много пръска/ и се бърка до разтваряне на карамела.Охлажда се.

За желето от нектарини/праскови/
-3 нектарини
-2с.л. захар
-бучка масло колкото орех
-10г желатин/1пак./
Захарта се карамелизира, добавят се нектарините и маслото и се държи на котлона, докато плодовете станат прозрачни.Сместа се охлажда, пасира се на гладко пюре и на 350 ml обем се добавя 10г желатин/предварително набъбнал и след това втечнен /.Изсипва се на тънък слой в съд в/у хартия за печене и се охлажда до желиране.Може за малко и в камерата.Готовото желе се нарязва на кубчета.

За крема:
-500ml прясно мляко
-1 яйце
-2с.л. нишесте с аромат праскова или ванилия
-1с.л. с куп брашно
-5 с.л. захар/ или на вкус/
-1ч.л. ванилов екстракт
-70г-80г масло
-200 г заквасена сметана
-10г желатин
Млякото се сварява.Захарта, брашното , нишестето, яйцето и малко вода/мляко/ се разбъркват на гладка кашичка, която се добавя в млякото и се връща на котлона.Бърка се няколо мин. до сгъстяване и получаване на гладък крем.Докато е още топъл, се добавя маслото и се бърка до поемането му.Накрая се ароматизира с ванилията.Кремът се прехвърля в купа, покрива се със свежо фолио и се оставя да изстине/за по- бързо в леген с ледена вода/.Студеният крем се разбива заедно със сметаната.Желатинът се накисва в 3-4 с.л. студена вода, докато набъбне.Втечнява се само за 30 сек. в микровълнова фурна.При непрекъснато бъркане се добавя в охладения крем.

Долният блат се сиропира с половината карамелено мляко, намазва се обилно с крем и се подреждат парченцата плодово желе/ междувременно може някой да е намалил количеството им/.Поставя се вторият блат и отново се сиропира.Следва горният слой крем.Тортата се оставя с металния ринг за няколко часа в храдилника.След това рингът се сваля, измазва се отстрани и се панира със смлени лешници и шоколадови пръчици.Декорира се по желание с пурички и букетче есенни плодове.

Руло с печени зеленчуци

Край с носталгията по лятото!!!Тези дни пристига есента и ако сме любезни с нея, тя ще бъде щедра и любвеобилна.

Предлагам ви една лека есенна вечеря.Спокойно можете да наречете това руло миш маш.Продуктите са познати, но нищо не се пържи и изглежда апетитно. 

Необходими продукти за яйчения блат:
-4 яйца
-2с.л.кисело мляко
-2с.л./пълни/ брашно
-2с.л.олио/и още за намазване на тавата/
-1/3 ч.л. бакпулвер
-сол на вкус

Необходими продукти за плънката:
-2 големи печени зелени чушки
-2 големи печени червени чушки
-3-4 доматчета рома
-1 голяма глава лук
-1 купичка намачкано саламурено сирене
-няколко парчета кашкавал
-3-4 стръка магданоз

Начин на приготвяне:
Чушките се изпичат , обелват и почистват от семките.Нарязват се на ленти.
Доматите и лукът се нарязват на филийки.Подреждат се в тава в/у хартия за печене, посоляват се и се поръсват със зехтин.Пекат се на 120 градуса с вентилатор.Няколко пъти фурната се отваря , за да излезе парата.Лукът е готов, когато крайчетата на шайбите станат златисти.Доматките се пекат още малко , докато се изпари влагата им.

Белтъците се разбиват на сняг.Добавят се жълтъците, млякото и олиото.Брашното се пресява с бакпулвера и солта.Сухите съставки се смесват с яйцата.Правоъгълна тава с размери 20/30см се застила с хартия за печене.Намазва се с олио и в/у нея се изсипва сместа.Пече се в предварително загрята фурна на 200 градуса.Нужни са само няколко минути, докато добие златист цвят.Блатът се изважда от фурната и в/у него се подреждат печените зеленчуци .Поръсва се с нарязан магданоз и натрошеното сирене.По дължина се подреждат парчетата кашкавал.Връща се във фурната само на горен реотан , докато кашкавалът се разтопи.С помощта на хартията се завива на руло.След няколко минути се нарязва и сервира.Хубаво е и студено.

Кексчета с ябълка , морков , мед и каймак

Идва време , когато децата ни са толкова големи , че рядко ги виждаме, а внуците още не са озарили живота ни.И точно в този момент, когато няма кого да гушнеш в скута си, се появява едно малко момченце и нещата се променят.Питам се , за Бога , с какво заслужих тази награда.Но вероятно така е трябвало да се случи.Да се събудят забравени инстинкти , да се насладя отново на онази радост ,с която само детската прегръдка може да те дари.И когато ТОЙ обвие садките си ръчички около врата ми и ми каже „Пошушни ми нещо” , знам , че очаква да му кажа колко много го обичам.

Венцеслав- малкото братче на моите ученички е моята лятна награда.Но лятото свърши и ще трябва да се разделим за цяла учебна година. Аз подхващам отново каките , а той се връща в детската градина.На неговата възраст е абсурдно да запомни това лято , но аз ще го нося в сърцето си, дори когато собствените ми внуци с подкупваща усмивка поискат кексчета за следобедна закуска.

1ч.ч.=200ml                                       

Необходими продукти:

-1/3 ч.ч. мед

-2/3 ч.ч.кафява  захар

-2 яйца

-2/3 ч.ч. каймак от пълномаслено краве мляко

-1/2 ч.ч. олио

-1 голяма ябълка

-1 голям морков

-2ч.ч. брашно

-1 пак/10г/ бакпулвер

-кората на един био лимон

-1ч.л. ванилия

-1ч.л. канела

-шипка сол

Начин на приготвяне

Яйцата се разбъркват добре с меда и захарта.Добавят се каймакът и олиото.Брашното се пресява с бакпулвера, солта и канелата.Към влажните съставки се прибавят сухите до обединяването им.Морковът и ябълката се настъргват.Ябълката на едро ренде , а морковът на ситно.През марля или с ръце леко се изцежда част от сока.Добавят се в готовото тесто заедно с ванилията и лимоновата кора.Тестото се разпределя в хартиени кошнички,които са подредени в тавичка за кексчета..Ислизат около15 бр/12 във формата и 3 в чашки за крем карамел/.Пекат се в предварително загрята фурна на 180 градуса.Пробват се с дървено шишче , което трябва да излезе сухо от средата на кексчето.Охлаждат се в/у решетка и се поръсват с пудра захар.

 Еличка и Илиянка много обичат да забъркват сами сместа за кексчета.Ели е много прецизна в стъргането, Льони все иска да опитва суровото тесто, а ако някой не позволи на Венци да подреди кошничките в тавичката, лошо му се пише.Когато стане време за закуска,момичетата сами избират покривка и сервиз, сервират , А Венци няма търпение да обели кексчето си.И винаги пита "Нали са полезни?".....Със сигурност не са вредни , като са вложени само истински продукти- рилски мед, яйца от кокошки, които имат собствен увеселителен парк, каймак от щастлива панчаревска кравичка, градински моркови и ябълки..........без консерванти и оцветители.

Кьопоолу , пърленки и много награди от Лети

Не мога да се наситя на изобилието от прекрасни зеленчуци през  този сезон.Когато  замирише на печени чушки, ми става някак носталгично, защото знам , че лятото си отива.Но докато то е още тук, докато сергиите на пазара са пълни с домати, чушки и патладжани, ще ядем кьопоолу като невидели.Поне аз  де...обожавам го.Има много варианти на тази вкусна разядка.Моята рецепта е простичка и всеки може да си я пригоди към своя вкус.

3 големи патладжана се изпичат в термична торба, за да не се цапа тавичката.Охлаждат се и се обелват.Към патладжаните се добавя равен обем печени и обелени чушки.Хубаво е да са 50/50 зелени и червени.Сместа се завърта в робота до желаната консистенция.Аз предпочитам чушките да са на малки късчета , а не на пюре.Овкусява се със счукан чесън и магданоз и се разбърква с олио до получаване на блясък.Гарнира се с печени доматки.Аз използвам сорт рома.Нарязват се на филийки, подреждат се в/у хартия за печене, леко се посоляват, поръсват се със зехтин и се пекат на 120 градуса/с вентилатор/ до желаната степен.Няколко пъти фурната се отваря , за да излезне парата.

И какво е кьопоолу без пърленка.За целта винаги заделям от тестото , когато меся мекички , бухтички , питки.Този път използвах тесто, съхранено в хладилника от  такива мекички .То не бива да престоява повече от 7-8 часа, за разлика от тестото с мая.Сервираме и бучка сирене и ето ви една лека лятна вечеря с намек за настъпваща есен.

А сега ще споделя новите си награди.С тях ме изненада Lety.Не една , не две, а цели пет.Казва , че съм ги заслужавала.Не я слушайте вие Лети.Тя е пристрастна.Толкова отдавна си надничаме в паничките , колко брашно сме омесили , колко сме захар поръсили.С това мило момиче съм прекарала едни от най-забавните си моменти в Интернет.А как се вълнувах , когато роди втората си рожба.Сега пътешествам с нея по света, наслаждавам се на всяко предложение в блога и ми е малко мъчно , че вече нямам толкова свободно време за забавления като преди.

Благодаря ти, Лети!!!Знаеш , че винаги можеш да разчиташ на моето приятелство.

Ледени плодови бонбонки и първите ми награди

Когато сутрин отивам на работа в прекрасния дом на моите три съкровища, се наслаждавам на чистия въздух и красивата природа край Панчаревското езеро.Не усетих кога лятото се търкулна и от храстите започнаха да ми се усмихват поруменели шипки, сочни къпини и рубинени дренки.Венци/3г и 5 мес./ също им се радва по време на дългите разходки, свежда клонките , дълго разглежда примамливите плодчета, опитва, прави кисели физиономии, разпитва.......А аз подхващам приказка.....
Отишла баба за дренки. Качи се баба на дряна , а мецана под дряна......Започвам да ръмжа като мечка , а мъничето се залива в смях.....и следват 1001 ЗАЩО?
Защо се качи?
Защо ги бере?
Защо дренките са кисели?.......
Решавам да покажа на децата , че тези киселички сочни плодчета могат да се превърнат в съблазнително лакомство.
Избирам добре узрели меки плодове, сварявам ги леко на пара и ги минавам през сито, за да отделя костилките.Опитвам- ароматно и свежо , но наистина доста киселичко.Приготвям същото количество пюре от много сладки ябълки, смесвам двете пюрета и подслаждам с мед и кафява захар.Вкусът омеква и дегустаторите го одобряват .Но е някак скучно да се яде плодово пюре ей така, като бебетата.Разпределяме го във формички за лед с гумено дъно и замразяваме в хладилника.Любопитни пръстчета час по час опитваха дали фризерът си върши добре работата и накрая.........ооооо, от формата излизат оформени , червени, ароматни и съблазнителни ледени бонбонки.
.Каките решават да ги захаросаме.Речено , сторено.

После ги подреждаме в хартиени капсули и ги връщаме на студенко.
Следва най- забавната част.Ледените бонбонки се озовават на върха на пластмасови клечки и се превръщат в ледени близалки- вкусни  рубинчета в ръцете на доволните дечица.
А кой казва , че дренките са кисели?Неееее, няма такива!Дренките са вкусни, ароматни и полезни, а времето, прекарано в кухнята, отново е незаменима емоция за децата и за мен, разбира се.

Много приятно ме изненада Мони , която набързо ме приобщи към блогърското семейство, включвайки ме в списъка за тройната награда.Колко е хубаво ,че има хора , готови да доставят радост на непознати и да им покажат , че кулинарната компания е най- позитивното място в Интернет..Благодаря ти , Мони!!!