Когато видях прекрасното шоколадово суфле на Гуинет, се сетих , че и аз съм го прихванала отдавна отЙоли и го приготвям често.
Ето ги със смокини и карамелен сос и във вариант с есенна украса.
Та реших аз да ги приготвя за пореден път, нооооо.......някой беше посегнал на запасите ми от шоколад.Без да търся виновника , реших да импровизирам.При мисълта , че може и да не ми се получи, ме домързя да подготвям чашки с масло и какао/брашно/.Рекох си , ще ги облизваме от хартийките и толкова.
Подготвих тавата за кексчета с 12 гнезда .Подредих хартиените кошнички и се захванах с шоколада.
Ето необходимите продукти:
-100г черен шоколад-200ml разтопено масло
-1ч.ч./200ml/ захар
-3 яйца
-3с.л.какао
-50г сухо мляко
-3с.л. брашно
-2 прахчета ванилия
-малко ром по желание
Разтопих шоколада на водна баня с половината масло.Другата половина от маслото разбих с яйцата и захарта.От топлината му захарта бързо се разтвори. Пресях сухото мляко, какаото , брашното и ванилията и смесих с яйчената смес.Накрая добавих разтопения шоколад.Облизах лъжицата, капнах малко ром и реших , че тази шоколадова смес ще се хареса, независимо от формата, която ще придобие.Разпределих шоколада в кошничките , пъхнах тавичката в камерата и я забравих до вечеря.Тогава включих фурната да згрее до 220 градуса, извадих суфлетата от хладилника и пекох точно 11мин.Когато мъжете приключиха с вечерята, боязливо и скришно се опитах да отлепя суфлетата от кошничките и оооо, чудо, без проблем се отделиха от хартията.Чувствах в ръката си течната им сърцевина, задържана само от крехка шоколадова коричка.Сервирах с топка сладолед и захаросани портокалови корички и обрах овациите.На другия ден липсваше ефектът лава, но оплаквания нямаше.
Така стигнах до новата рецепта за шоколадово суфле.Малко ми бил шокладът, голяма работа.Та нали сме отгледани с домашен шоколад от масло, какао и сухо мляко.И до днес той е любим на много хора, а вложен в сладкиши, достойно замества блокчето разтопен шоколад.
Сега е ред на наградата - предизвикателство, с която едновременно ме зарадваха Нина и Маги.
Благодаря ви, мили дами!Отговарям на предизвикателството със закъснение , но не без удоволствие.
Ето и нейният регламент:
1. Благодари в свой пост за наградата и посочи линк на наградилия те;
2. Напиши 7 неща са себе си;
3.Предай наградата нататък на /най-много/ 15 блога;
4. Информирай посочените от теб за наградата.
Ето ме и мен в седем точки:
1.Аз съм като половинвековна часовникова кула - малко ми е поолющена фасадата, но още съм изправена и часовникът ми показва точно време.
2.Ако ме срещнете на улицата, няма да ме забележите, но ако имате нужда от помощ, ще разберете , че съм някъде там.
3.Изключително лоялна, изпълнителна и точна съм , а това , повярвайте, съвсем не е здравословно.
4.Със съпруга ми отгледахме две невероятни момчета/вече мъже на 25 и 22г./,заради които сме имали САМО една безсънна нощ- при първото прелитане над океана.
5.За 28 години не съм чула лоша дума от свекърва ми по мой адрес и се моля кукувица да не ми изпие акъла и наруша семейната традиция.
6.Три десетилетия уча малките деца на България да пишат правилно думички като врабче и шоколад и да прибират хартийките от бонбонки в джобчето си.Ако видите някой неграмотник, дето си хвърля фасовете на улицата, да знаете , че не е мой ученик.
7.Най-голямата ми мечта е облечена в розова рокличка с джувки , дантелки, шнолки и корделки.Ако Дядо Боже реши да прати сини панталонки/задължително с презрамки/, хич няма да съм сърдита.Ще видите вие тогава колко ме бива в отглеждането на момченца.
Ето, разкрих ви се.Радвам се , че още съм разтворена книга , а не прочетен вестник.
Ха сега, как да разбера кой още не е получил тази награда!?
Ще погостувам тук-там и все ще открия съмишленици, за които знам малко и ще е добре да се разкрият пред останалите.
Ето ги и тях:
Illina от моята магия в кухнята
Geri
Tanita
Слънчев и весел уикенд за всички!!!
