събота, 26 ноември 2011 г.

Охлювчета с мармалад Лучник


 
Настъпи сезонът на дребните сладки.Обхваща ни еуфорията на идващата Коледа.Ще ни се отрано да започнем с подготовката, за да имаме купища дребни лакомства за празничните дни.
Е, рано е още!Но какво от това!Сладки се ядат не само на Коледа.

Предупреждавам върлите противници на свинската мас да затворят очички, или да прескочат направо на следващата рецепта.
Какво да се прави, остана ми мас след направата на едно домашно мехлемче.Да я изхвърля???? Хора, криза е, нищо не се изхвърля.



Рецептата за тези охлювчета е от бабините тефтери.Винаги се намираха при нея някакви курабийки или сладки .Простички, лесни, с достъпни материали.

РЕЦЕПТАТА  вече съм публикувала.Този път оставих захарта да се разтвори в киселото мляко.В маста става по- бавно.Използвах бакпулвер вместо сода.Купих някакъв шипков мармалад, който беше доста безличен като вкус.Смесих го с домашен мармалад от дренки,изостанал от миналата година .Той придаде на пълнежа аромат и киселичък плодов вкус.
Важно е сладките да се пекат в/у хартия за печене,защото мармаладът би залепнал върху тавата.






А това е вариант на любимия вкъщи лучник.Обичаме го със зелен лук и киселец, с кромид и орехи,с различни зелени и сухи  подправки.
Спомних си един репортаж по телевизията.На въпроса с какво ще нахрани децата, бедна многодетна майка с достойнство отговаря:"С пържен кромид".Не знам дали нейните деца го обичат, притиснати от немотията, но моите като малки дебнеха със залче до тигана, когато пържех  лук за нещо.


Тази рецепта е от типа "гозбата и хлябът на едно място".Търпи всякакви импровизации .Винаги приготвям голяма доза,че да има и за другия ден.

за тестото:
-500г айрян/леко затоплен/
-1 белтък/жълтъкът за намазване/
-1с.л. сол
-1с.л. захар
-2с.л. олио
-1с.л.оцет
-кубче/42г/ прясна мая
-брашно около 1 килограм
Маята се активира с малко топла вода, щипка захар и лъжица брашно в голяма купа.Когато шупне добре, се добавят останалите продукти без брашното.То се добавя чаша по чаша, като се бърка с дървена бъркалка.Когато това вече не е възможно и тестото се е събрало на топка около бъркалката, се изсипва в/у набрашнен плот и се измесва добре./Винаги го правя 200 пъти./.Трябва да е меко , но не лепкаво.Втасва около час.Дели се на 6 еднакви топки.Всяка от тях се разточва на правоъгълник, обилно се нанася плънка и се навива на руло.Рулата се подреждат в голяма тава на разстояние едно от друго и се оставят отново да втасат.Преди печене се намазват с жълтък и се поръсват по желание със сусам.Фурната се загрява до 180 градуса и лучникът се пече до зачервяване.

за плънката:
-1 купа нарязан праз
-1купа нарязан кромид
-олио за пържене/задушаване/
-1 суха чушка на малки парченца/или червен пипер на люспи/
-шепа сушени мариновани домати/нарязани/
-щипка черен пипер
-сол на вкус
-магданоз,розмарин или други зелени / сухи/ подправки по желание
Лукът се задушава в мазнината под капак до омекване .Добавят се останалите продукти и подправките.Отхлупва се и се оставя на котлона, докато остане само на мазнинка.Плънката не бива да е водниста, за да бухнат хубаво рулцата.








събота, 19 ноември 2011 г.

Патешка супа с ябълков чипс и бриошите на Дани


Имах щастието да отгледам децата си в китния балкански град Тетевен.Разположен е на двата бряга на река Вит, а къщите му са накацали по стръмните склонове.Дворът на къщата ни е не по-голям от килим .По този повод един от синовете ми от малък все повтаряше, че ще си вземе булка с баба на село и животинки в двора.Това момче каквото си пожелае, все му се случва.Има си сега и баба с животинки.Та една от тях е обект на днешната рецепта.Жертвата е млада  патица, а два заека берат студ във фризера и си чакат реда.


За супата използвах половината от почистената, добре опърлена и измита патица.
След отпенването оставих  да ври, докато се оголиха костите.
Извадих месото и прецедих бульона.Обезкостих и нарязах на късчета.
Посолих бульона,добавих чубрица и черен пипер и добавих зеленчуците.
-2 глави лук
-2 моркова
-1червена чушка
-250г гъби
-2 големи картофа
-300г консервирани домати/смлени/
Малко преди зеленчуците да са напълно готови, добавих фидето/ползвам спагети N10/.
Накрая прибавих месото и подправих с пресен магданоз.
Предпочетохме супата да остане бистра.Картофите бяха придали достатъчна плътност на бульона .
Богат вкус на патешко , зеленчуци и подправки.Питателна и ароматна супа , която поднесох с ябълков чипс, който добави финалния щрих.
За  чипса:Ябълките се почистват от семенната част  и се нарязват на кръгчета.Тефлонов тиган се намазва съвсем леко с масло.Ябълките се оставят на умерен огън до изсушаване и леко карамелизиране .
Това е любимата ми добавка за крем супи , но и патешката супа само спечели от компанията на ябълките.
 

А това са  
Благодаря за рецептата, Дани!Знаех със сигурност , че ще се харесат,  защото подобни печива са на почит у дома.


Остана ми малко захар с канела и поръсих отгоре.Това направи бриошите по- мургави, но пък коричката им стана толкова хрупкава и ароматна , че никой не позволи да ги поливам с каквото и да било.
Направих двойна доза, за да си нямаме рекли- казали с домочадието.1/3 от тестото подредих в правоъгълна форма , защото много обичам да гледам как момчетата отделят "страничка по страничка" и се облизват.Този начин на редене ни е любим от миналия Великден.
Може да видите неизпеченото тесто

Опитайте!!!Няма да съжалявате.




събота, 12 ноември 2011 г.

Домашно корни и моите вкусни торбички с плодове


Защо катеричките са винаги толкова енергични и весели?Защото се хранят с ядки и семена , разбира се.Моите катеричета също често посягат към рафта с корни, когато пазаруваме.С удоволствие си хапват вкусните блокчета.
Един ден Илиянка ме провокира с въпроса:"А ти това можеш ли го?".Много добре знае , че ще отвърна на предизвикателството.Резултатът-цял куп от любимите лакомства.Наложи се да скрия част от тях, за да не изчезнат в същия ден.
Вариантите за приготвяне на корни са практически бзброй.Комбинацията от ядки, семена и сушени плодове предполага всякакви импровизации.Консистенцията варира от хрупкави корнита тип сусамка, до жилави и разтегливи блокчета.Няколко малки парченца, добавени в кексчето, му придават много приятен вкус.Днес дори смлях няколко от по- твърдите за поръска на тортичка.
Предлагам ви един от вариантите за корни, а ако вие и децата ви също го обичате, развихрете фантазията си.






1ч.ч.=200ml
 необходими продукти:
-1ч.ч.орехови ядки, счукани едро
-1ч.ч. мюсли със сушени плодове
-1ч.ч.кокосови стърготини
-1ч.ч.сусам
-1ч.ч.мед
-1ч.ч. захар
-3с.л. млечна сметана
-3 прахчета ванилия
за шоколадовия слой:
-150г млечен шоколад

начин на приготвяне:

В сух тефлонов тиган се запичат ореховите ядки.Непрекъснато се разбъркват, за да не прегорят.Прехвърлят се в голяма купа.Следва същата процедура с кокоса, мюслито и сусама.Всичко се разбърква в купата заедно с 3 прахчета ванилия.
Захарта се разтопява в тефлонов тиган до степен светъл карамел.Добавя се сметаната и се разбърква .Снема се от котлона и се смесва с меда до получаване на хомогенна карамелена смес.Още топла, тя се разбърква с останалите продукти.Разстила се в/у хартия за печене на дъното на правоъгълна /квадратна/ тава.Аз използвах 2 правоъгълни кутии.С ръка в найлонова ръкавица се притиска хубаво до получаване на равномерен пласт.Докато обработвах първата доза, сместа във втората кутия започна да стяга.Вкарах за 15 сек. в микровълновата фурна и после лесно оформих.След няколко мин.прецених , че моментът за разрязване е настъпил.Извадих заедно с хартията в/у дървена дъска и с помощта на макетен нож нарязах на правоъгълници.Оставих ги напълно да изстинат.
На водна баня разтопих 100г от шоколада.Темперирах с 50г студен шоколад и разбърках до разтопяването му.С термоустойчива четка нанесох пласт шоколад в/у всяко корни. Изчаках да поизсъхне и нанесох още един слой.Оставих шоколадът да стегне напълно и подредих в кутия с парчета хартия за печене м/у пластовете.Получиха се 28 вкусни хрупкави десертчета тип корни.
Колко ще бъдат твърди корнитата, зависи от спойващата смес.Ако е много карамелена, стават твърди като сусамки.


Понеже корнитата не са кой знае колко фотогенични, компания им прави моя любим десерт за есента и зимата.Не чакам Коледа, за да си напълня тиква.Кухата част на "цигулките" напълвам с плодове, подправям с туй-онуй,пъхам в термична торба и ............който иска да опита, ТУК
ще намери повече подробности.


А ето с какво ме изненада  Роси - Кулинарен еликсир.
Тази сладка картинка-награда вече краси страничките на много от вас.
Благодаря ти , Роси , че не ме делиш от останалите, въпреки слабата ми активност.Наистина забравям за умората и дългите работни дни, когато сме заедно в прекрасния и вкусен виртуален свят.

Предавам  наградата  на




Ани










събота, 5 ноември 2011 г.

Шоколадово суфле и награда-предизвикателство


Когато видях прекрасното шоколадово суфле на Гуинет, се сетих , че и аз съм го прихванала отдавна отЙоли и го приготвям често.


Та реших аз да ги приготвя за пореден път, нооооо.......някой беше посегнал на запасите ми от шоколад.Без да търся виновника , реших да импровизирам.При мисълта , че може и да не ми се получи, ме домързя да подготвям чашки с масло и какао/брашно/.Рекох си , ще ги облизваме от хартийките  и толкова.
Подготвих тавата за кексчета с 12 гнезда .Подредих хартиените кошнички и се захванах с шоколада.

Ето необходимите продукти:
-100г черен шоколад
-200ml разтопено масло
-1ч.ч./200ml/ захар
-3 яйца
-3с.л.какао
-50г сухо мляко
-3с.л. брашно
-2 прахчета ванилия
-малко ром по желание

Разтопих шоколада на водна баня с половината масло.Другата половина от маслото разбих с яйцата и захарта.От топлината му захарта бързо  се разтвори. Пресях сухото мляко, какаото , брашното и ванилията и смесих с яйчената смес.Накрая добавих разтопения шоколад.Облизах лъжицата, капнах малко ром и реших , че тази шоколадова смес ще се хареса, независимо от формата, която ще придобие.Разпределих шоколада  в кошничките , пъхнах тавичката в камерата и я забравих до вечеря.Тогава включих фурната да згрее до 220 градуса, извадих суфлетата от хладилника и пекох точно 11мин.Когато мъжете приключиха с вечерята, боязливо и скришно се опитах да отлепя суфлетата от кошничките и оооо, чудо, без проблем се отделиха от хартията.Чувствах в ръката си течната им сърцевина, задържана само от крехка шоколадова коричка.Сервирах с топка сладолед и захаросани портокалови корички и обрах овациите.На другия ден липсваше ефектът лава, но оплаквания нямаше.
Така стигнах до новата рецепта за шоколадово суфле.Малко ми бил шокладът, голяма работа.Та нали сме отгледани с домашен шоколад от масло, какао и сухо мляко.И до днес той е любим на много хора, а вложен в сладкиши, достойно замества блокчето разтопен шоколад.





Сега е ред на наградата - предизвикателство, с която едновременно ме зарадваха Нина и Маги.
Благодаря ви, мили дами!Отговарям на предизвикателството със закъснение , но не без  удоволствие.



Ето и нейният регламент:


1. Благодари в свой пост за наградата и посочи линк на наградилия те;
2. Напиши 7 неща са себе си;
3.Предай наградата нататък на /най-много/ 15 блога;
4. Информирай посочените от теб за наградата.
Ето ме и мен в седем точки:

1.Аз съм като половинвековна часовникова кула - малко ми е поолющена фасадата, но още съм изправена и часовникът ми показва точно време.
2.Ако ме срещнете на улицата, няма да ме забележите, но ако имате нужда от помощ, ще разберете , че съм някъде там.
3.Изключително лоялна, изпълнителна и точна съм , а това , повярвайте, съвсем не е здравословно.
4.Със съпруга ми отгледахме две невероятни момчета/вече мъже на 25 и 22г./,заради които сме имали САМО една безсънна нощ- при първото прелитане над океана.
5.За 28 години не съм чула лоша дума от свекърва ми по мой адрес и се моля кукувица да не ми изпие акъла и наруша семейната традиция.
6.Три десетилетия уча малките деца на България да пишат правилно думички като врабче и шоколад и да прибират хартийките от бонбонки в джобчето си.Ако видите някой неграмотник, дето си хвърля фасовете на улицата, да знаете , че не е мой ученик.
7.Най-голямата ми мечта е облечена в розова рокличка с джувки , дантелки, шнолки и корделки.Ако Дядо Боже реши да прати сини панталонки/задължително с презрамки/, хич няма да съм сърдита.Ще видите вие тогава колко ме бива в отглеждането на момченца.

Ето, разкрих ви се.Радвам се , че още съм разтворена книга , а не прочетен вестник.


Ха сега, как да разбера кой още не е получил тази награда!?
Ще погостувам тук-там и все ще открия съмишленици, за които знам малко и ще е добре да се разкрият пред останалите.

Ето ги и тях:
Illina от моята магия в кухнята
Geri
Tanita

Слънчев и весел уикенд за всички!!!